ЛУКСО̀ЗНО. Нареч. от луксозен. Не смогна само в едно — да се ожени, но затова пък си купи апартамент, дори го подреди луксозно със златистожълта мека мебел. А. Гуляшки, Л, 127. Това край стената навярно е библиотека. Войниците бяха насъборили по пода луксозно подвързаните книги и бяха застлали върху тях одеялата си — така студът по-малко се чувствуваше. П. Вежинов, ЗЧР, 56. Обикновено пиеха бира — не защото се скъпеше за виното, но защото това му се струваше по-луксозно. П. Вежинов, ДБ, 53-54.
— Летоструй, 1874.