ЛУ̀КЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от лук. Край тях [кебапчетата] имаше ситно нарязани млади лукчета, една малка купчинка сол и червен пипер, разбъркани заедно. В. Цонев, ЕВ, 58— 59. В южните области лукът още на първата година дава едра луковица — глава. Но в по-северните области отглеждането на глави често продължава две години. Първата година се получават дребни лукчета — арпаджик, а втората година от тях се отглеждат едрите луковици — главите. Бтн V и VI кл (превод), 108.
ЛУ̀КЧЕ2, -та, ср. Вид обикновени, твърди бонбони с ментов вкус.