ЛУЛА̀1 ж. 1. Прибор за пушене, представляващ тръба, разширена в единия край (обикн. извита), където се слага тютюнът. Кехаята се позамисли малко, напълни си лулата, секна си прахан и, като я тури върху тютюня, дръпна няколко пъти. Ц. Гинчев, ГК, 40. Извади [дядо Петър] кутията с нарязания тютюн и напълни лулата. X. Русев, ПС, 73. И той продължаваше да я гледа под вежди, смучеше увлечен лулата и пущаше равномерно и често тънки струйки дим. Г. Караславов, СбСт, 17. Какви ли предмети няма тук, свързани с всекидневието на великия поет! Ножчета, ключове, портмонета, табакери, лули, пури, цигарета, кутийки, кибрит, пепелници, играчки, украшенийца. Г. Караславов, Избр. съч. III, 236.
2. Количеството тютюн, което се вмества в такъв прибор. Изпива дядо кафето, изпушва лула тютюн, дават му турците едно момче да го заведе чак до консулатото. Ал. Константинов, Съч., 287. Като дойдоха [конниците] под сянката на големите тополи, .., възпряха се, отседнаха, .., запалиха си камите [чибучки] и като изпиха по една лула тютюн, възседнаха и щом се отбиха наляво от пътя, залесиха из Райнова гора. Ц. Гинчев, ГК, 323. Той каза, че последното невинно желание на всеки осъден се изпълнява винаги, та затова и той моли да му се позволи да изпуши една лула тютюн, която ще бъде последна в живота му. Св. Минков, СЦ (превод), 35. При нас той седна, пи две-три каавета, / изсмука три лули, според адета, / и чак тогава заговори пак. Д. Подвързачов, Б, 121.
3. Тръба на казан за ракия. Селяните бяха насядали край казана, под него гореше огън и тръбите димяха. Ракията цъцреше от лулите. Й. Радичков, В, 123. Стига да е минала ракията през казанска лула, гаврътваше чашките една след друга. Кр. Григоров, ТГ, 114. Брали сливи Бусарците, събирали дивачки по гората и пълнели големите каци и бъчви. Зашуртяла кехлибарената ракия от лулите. Кр. Григоров, ОНУ, 110. Видял [Ганьо] веднъж във фермата как гледачите бъркали ярма в някакъв мръсен бакърен съд .., натоварил го, направил му капак и лула и го монтирал под сайванта. Г. Мишев, ЕП, 13.
4. Електр. Извита (обикн. порцеланова) част за изолация на електрически проводници или уреди. Порцелановите лули се употребяват за въвеждане на проводници в сграда през стената към главното електромерно табло. Ел. XI кл, 1958, 117. Електрическите инсталации на всички моторни возила трябва да бъдат снабдени с електрофилтри (лули, муфи и кондензатори) против смущенията в радиоприемането и в телевизионното приемане. ВН, 1961, бр. 2961, 3.
5. Диал. Тръба, съединяваща градена пещ с комина, през която минава димът. Затъкнала се е лулата на собата, та не гори. Н. Геров, РБЯ III, 24.
◊ До ще лула за огнец, турна ще и пепелец. Разг. Казва се някому при отказ на някаква услуга като закана, че и на него няма да се услужи, когато поиска нещо. За лула тютюн, не зачитам. Разг. Пренебр. Никак, ни най-малко (не зачитам). Полицията взема мерки — .. На какво би заприличало, ако тя не се изтърси, .., и не покаже с гордия си, презрителен вид, че днес никого не би зачела за лула тютюн. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 44. Не бръсна за лула тютюн някого. Разг. Пренебр. Не уважавам, не зачитам никак някого. — Ами ще обидиме хората! .. Ще кажат: „Виж каква се е подгордяла и главозамаяла! Писахме ѝ, а тя не ни бръсне и за лула тютюн. Това са жените! Белким да беше мъж, цяло изложение ще ни напише!“ Ст. Даскалов, СЛ, 368. Че сегашните фелдфебели са истински майки. .. Държат на съзнанието, .. А едно време не ти гледаха съзнание, не те бръснеха за лула тютюн. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. <Ни(то>) лула тютюн не струвам. Разг. Пренебр. Никак, нищо не струвам. „Вашите бележки не струват нито лула тютюн. Вие сте далеч от нас, колкото небето от земята.“ К. Ламбрев, СП, 410. Само това искам да ти кажа, че живот без любов нищо не е. Лула тютюн не струва. Елин Пелин, Съч. III, 142. Отишъл съм да правя лули. Диал. Ирон. 1. Не ме бива, негоден съм за нищо. 2. Занимавам се с празни работя, несериозен, лекомислен съм; завеян съм. Паля лулата си от нечия глава. Диал. Създавам благополучието си от неблагополучното положение на някого. Що ми знае лулата. Разг. Много съм преживял, препатил; много зная. „Кучка с кучките — мърмореше си тя, — да не повярваш. Има смирен вид, прави се на шушумига, а що ѝ знае лулата...“ Кр. Григоров, ПЧ, 15.
— От пeрс. прeз тур. lüle.
ЛУЛА̀2 ж. Диал. 1. Цвете лале.
2. Цвете, вид нарцис. —Ами това цвете как се вика, мамо? .. — Туй шаренкото, свито като звънец, е лула. Т. Влайков, Пр I, 194-195.