ЛУЛЍЧКА1 ж. Умал. от лула1. От другата страна на вратата беше седнал един възстар селянин с превързана ръка, ... и сладко-сладко си пухкаше с късата си луличка. Й. Йовков, ЖС, 202. Дядо Пуньо мигна два-три пъти, бръкна в пояса си, извади една луличка, напълни я и взе да вади огнивото си и прахан, за да хване огън. М. Георгиев, Избр. разк., 174. Те [хъшовете] слушаха кавала на Стамат, присягаха към големия пакет с рязан тютюн, .., пълнеха луличките си, чибучетата, свиваха цигара след цигара и пушеха с наслада. Ст. Дичев, ЗС II, 143. Той нахранваше овцете, ... туряше въгленче с пръсти, като с маши, върху натъпканата с тютюн пръстена луличка с орехова чибучка и почваше да разправя на другарите си, .., каквото знаеше за Русия. Ст. Даскалов, СД, 507.
ЛУЛЍЧКА2 ж. Диал. Умал. от лула2. Изкашля се и седна на пейката в малката градина. Цъфналите зюмбюли му се сториха увехнали. Луличките — навели печално глави. Ст. Даскалов, ПЯ, 77.
ЛУЛЍЧКА3 ж. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство живеничеви с листа без дръжки с подвити краища и жълти цветове, използвано в медицината. Linaria. По полянките под редките пролуки между дъбовите корони се полюляваха изкласилите горски треви, сред които надничаха бели детелини, жълти лулички, .. и розово подъбиче. П. Бобев, ГЕ, 27. Какво богатство от багри е събрано в техните цветове: .., жълти — у слънчогледа, .., жълтата иглика, луличката, огнени — у мака. Ст. Драганов, ФБР, 34.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство живеничеви, употребявани в медицината, някои от които са и декоративни. Linaria vulgaris. Твърде удобни за подобни сравнения, анализи и заключения са семейство лютикови ( .. ), .., живеничеви (родовете лопен, .., луличка, .., великденче и др.). Д. Воденичаров и др., ЕБ, 129.