ЛУ̀МЕН м. 1. Физ. Единица мярка за светлинен поток, отговаряща на светлинен поток от източник със сила една свещ в единица пространствен ъгъл. При една добра оптико-осветителна система във входния отвор на кинопрожекционния обектив ще се получи един светлинен поток от около 2000 лумена. Й. Венов и др., К, 195-196. Пълният светлинен поток па даден източник е 1256 лумена. СбВЗФ, 97. Единицата мярка за измерване на светлинния поток се нарича лумен и се бележи с лм. Й. Венов и др., К, 95.
2. Мед. Напречното сечение, пространството във вътрешността на тръбест орган или образувание (артерия, вена, черва); просвет. Ако се пререждат напречно дадена артерия и съпътствуващата я вена, ще се установи, че просветът (луменът) на артерията се запазва кръгъл, а на вената е обикновено овален или сплеснатоовален. Ал. Гюровски, АЧ, 287. Склерозните увреждания на белодробните артерии намаляват лумена и еластичността на артерията. Л. Томов и др., СВВМ, 4. Вените на малките деца, напротив, са сравнително тесни. Луменът им е почти равен на просвета на артериите. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 84.
— От лат. lumen 'светлина'.