ЛУМИНЕСЦЀНЦИЯ ж. Електр. Светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества при нормална температура вследствие поглъщането на видими и невидими лъчи; студено светене. Различните видове „студено“ светене се обединяват в науката под общото название луминесценция. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Цинковият сулфид бил познат отдавна като вещество, което свети под действието на светлинно възбуждане. Това явление получило названието луминесценция. HTM, 1961, кн. 7, 18. Действието на кинескопа се основава на явлението луминесценция, което се заключава в това, че ако някои вещества се подложат на електронна бомбардировка ( .. ) или на някакво друго въздействие, тези вещества светят. Т. Кръстев и др. СТ, 295.
— От англ. luminescence.