ЛУ̀МКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Думкам. Всички да дойдат на събранието, господа-а-а-а... — завърши глашатаят и тръгна по махалите да лумка барабана. Т. Харманджиев, KB, 209. Колко весело му става на Вишо, как окрилен се чувствува като гледа този блок, който няма край, .. — и заедно с блока и душата му нараства, и заедно с трактора и сърцето му лумка. Ил. Волен, МДС, 224. И в турско време не са ме били тъй, бе Стоянчоо!... А Чакърът пере ли пере... Лумкал го Чакърът, тупал го, най-после Кара Кольо се откопчил, драснал из усойната като диво прасе. Чудомир, Избр. пр, 24. Сега се радват всички, че живеят, / и лумка тъпанът и нощ и ден. Т. Харманджиев, П, 14. лумкам се страд.