ЛУ̀МКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от лумкам и от лумкам се; думкане. От падината пред нас ни присрещна някакво равномерно застрашително лумкане. Очите на Любча светнаха: — Сега че видиш с трактор как се жъне! Ил. Волен, МДС, 237.
