ЛУ̀МПЕН м. Книж. Нехранимайко, дрипльо, безделник, вагабонтин. — Сложна работа са хората, Лазаре! .. Има такива например като Къню Бесарабски. Пиши ги в групата на пройдохите и лумпените. И мързеливците притури към тях. А. Гуляшки, СВ, 116. Едно от малките удоволствия в този тъжен град, .., беше да се изкъпе в старата турска баня. Другото да си първият гражданин между неговите тринадесет хиляди жители: чиновници, .., лумпени и нотабили. Ем. Станев, ТП, 22. — Какво има да те разпитвам за Йордан? Дребен изнудвач... Ще върне награбеното и толкова... А доносите на баща му? Не се оказа вярно... Само дето е пил за сметка на един от агентите... Лумпен и подлога, нищо друго... Др. Асенов, ТКНП, 83.

— Нем. Lumpen.


Източник: Речник на българския език (онлайн)