ЛУ̀НАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е покрит с лу̀ни; лунест, луничав. Тя си спомняше, .. за първата им среща на улицата пред бащиния ѝ дом, за детинско-стеснителната усмивка на русото му лунаво лице със сини, светли, добродушни, честни и доверчиви очи. Г. Караславов, ОХ IV, 261.