ЛУ̀НАПАРК, мн. -ове, след числ. -а, м. Книж. Градина, парк, където има различни игри, развлечения и зрелища. — Как се борите със самотата? .. — Не забравяйте, че по посещаемост аз бия лунапарк, филхармонията и градския изтрезвител, взети заедно. Г. Друмев, СМ, 17. Създаването на лунапарковете се посрещна със задоволство от нашата общественост. ВН, 1958, бр. 2186, 4.
— Нем. Lunapark.