ЛУНАТЍК, мн. -ци, м. Мед. Човек, който страда от лунатизъм; сомнамбул. Дечан стана и се изправи до прозореца. Дълго се взира към застаналия пред луната, слуша странния му говор и рече: .. — Но, това е Ненко овчарят! .. За него слушал съм да говорят бил лунатик. Ив. Карановски, Разк. I, 163. Било болно — лунатик. Когато забележеха, че тръгва към изхода, гледаха да не го стреснат, да не го разбудят изведнъж. Сутринта го питаха за разходките му и то мислеше, че се шегуват и се сърдеше. Сл. Караславов, ИИТХ, 23. И довеждаха при него всичките болестни, .., и беснуеми, и лунатици, и разслаблени и ги изцели. КТЕМ, 45.
— От лат. lunaticus.