ЛУННОСРЀБЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Индив. Който е с бледа и мека светлина. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — / като теменужен остров в лунносребърни води. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)