ЛУНООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е с форма, подобна на луната — объл или сърповиден. Портата на дядо Нойкови бавно изскрибуцва и оттам надниква тлъстото лунообразно лице на Лакя. Д. Немиров, Б, 6. Следователят седна на мястото си и не посмя вече никога да прибегне до насилия .., никой не е подозрял, че виновник на това променете в него е бил оня стар турчин с бяла лунообразна брада. К. Величков, ПССъч. I, 65. Лицето на такива болни се закръглява и наподобява луна, откъдето носи названието си лунообразно лице. М. Василев и др., ВБ, 516.


Източник: Речник на българския език (онлайн)