ЛУП междум. За наподобяване на шум от падане, обикн. на нещо тежко. Дойде ѝ [на Рада] на ум да хване кофата у ръце, па да се спусне с нея в кладенеца! Да се спусне, па това си е! Луп у водата, па нищо! М. Георгиев, Избр. разк., 72.
