ЛУ̀ПАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Бия, някого; тупам.
2. За предмет — издавам тъп звук; тупам. В това време взе да лупа пайтонът на полицията. Приставът чичо Йончо Панковски, жена му — стрина Вела и големият им син Лъвчо пристигнаха. Й. Вълчев, РЗ, 69. След куршумите, по камъка отвън, взеха да лупат гюлета. Г. Стоев, Зав., 5.
3. За сърце — бия, пулсирам; тупам. И му се прииска да е изпотен така, че като свали каската, главата му да вдигне пара, .. Да чуе как лупа сърцето му. В. Ченков, ЗХ, 91-92. Пред очите на ямака заигра, сърцето му лупаше лудо, ръцете напираха в клупа въже — и той се срина сгърчен на земята. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 567. лупам се страд., възвр. и взаим.