ЛУ̀ПВАМ, -аш, несв.; лу̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лу̀пнат, св. Разг. 1. Прех. и непрех. Удрям, тупвам или събарям веднъж или изведнъж. — Все тоя болярин! — неочаквано рече Съботин. — А защо не му светите маслото? .. — Ей сегичка ще ти лупна един по врата за тия никакви думи! Н. Хайтов, Л, 82. Лупна тъпанът, засвири дайрето, тънък глас извиси и зурлата. Голямата китка потръпна от възбуда. В средата на долината бързо се завъртя пъстроцветно хоро. М. Яворски, ХСП, 285. Петко се залиса, .., застана под стряхата и без да се замисли един леден меч го светна по главата. — Варди се, че ще те лупне на земята. Ст. Даскалов, СЛ, 478.
2. Непрех. Падам, тупвам на земята. лупвам се, лупна се страд., възвр. и взаим.