ЛУПЍНА ж. 1. Едро растение с право, до 1,5 м стъбло, с длановидно-перести листа и с бели, жълти или сини гроздовидни, изправени съцветия. Lupinus. Преди 2500 години Демокрит например препоръчвал в борбата със скакалците да се използува отвара от горчива лупина или морска краставица във вода. HTM, 1961, кн. 9, 12. Градинската лупина служи като богато украшение на градините със своите цветни урки , . Боята на цветовете преминава през скалата на всички бои. Гр, 1906, бр. 16, 252.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни растения от семейство бобови, които се използват за торене, за фураж, в промишлеността и за декоративни цели. Lupinus. Например бобовите вещества (фий, грах, лупина) обогатяват почвата не само с органични вещества, но и с азот. Осн. сел. стоп. VIII кл, 38.
— От лат. lupinus 'вълчи боб' вер. през нем. Lupine.