ЛУ̀СТРО, мн. -а (рядко), ср. 1. Специална паста за лъскане на обувки, която им придава лаков блясък. Баща ми взе ботушите от ръцете му, очисти им лустрото с престилката си и се вгледа в тях. Ст. Чилингиров, ХНН, 63.
2. Лъскавина, блясък. Едно късче сапун мина по веждите и по косите над челото, та им даде лустро. Ив. Вазов, Съч. IX, 211. За лъскание правят някакъв сок от лепило и вода (. . ); в него турят и малко стипец (..), за да бъде лустрото на книгата по-яко и да не омяква от влажний въздух. Т. Икономов, ЧПГ, 113-114. — Отистина, че всичко до което ръката ѝ са допира, е все кадифе и орехово. С разница, че кадифето е без мъх и орехът — без лустро. Ч, 1875, бр. 1, 42.
3. Прен. Външен, привиден блясък като израз на нещо повърхностно. Това е човекът от нашия селски народ, който не познава ефектната лъжа, лустрото. Той е цял издялан от земна истина. З. Сребров, Избр. разк., 183. Почервеня [предприемачът] от злоба. Падна лустрото му на възпитан човек. М. Грубешлиева, ПП, 159. За мен не е важно, че гражданите са били напети и перести. Това са в много случаи лустра, под които се крие безгранична суетност. Н. Попфилипов, РЛ, 74. Пари и хаджийство е лустрото на чорбаджилъка. П. Тодоров, Събр. пр II, 347.
— Ит. lustro през гр. λοῦστρο (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, и К. Костов, БЕз, 3, 1953).