ЛЪ̀ЖА, -еш, мин. св. лъ̀гах, несв. 1. Прех. и непрех. Съзнателно казвам нещо, което не е истина; говоря лъжи. Лицето на византиеца наистина се измени. Той загледа Игрила, сякаш искаше да познае лъже ли българинът, или казва истината. Ст. Загорчинов, ДП, 309. — Ти видя ли тази случка? — .. — Видях я. — Лъжеш! ... — спокойно произнесе експертът. — .. Тази история не се е случила тук, а в Порто Лагос. Д. Димов, Т, 507. — Ти, сине Лазе, искаш да се отделиш от нас. . — Нема да те лъжа, майко: ние с Ния искаме да се отделим. Д. Талев, ПК, 331. —Нима не си женен? — .. — Човек с такива големи мустаци и неженен! ... Лъжеш! Елин Пелин, Съч. II, 47. — Тук не е дохадял. — Не е ли? Не ме ли лъжеш? Й. Йовков, ΒΑΧ, 143. У нас хората не лъжат, не крадят. Опират се на истината. А. Каралийчев, НЗ, 177.
2. Прех. Говоря, казвам на някого нещо невярно, за да прикрия истината, обикн. с цел да го успокоя, да се предпазя от неприятности; залъгвам2, заблуждавам2. Коста, малкият, завърши гимназия и потърси работа, но го лъгаха насам, въртяха го нататък, докато да го вземат войник. Г. Караславов, Избр. съч. V, 150. Аз вярвах, че сте живи и на вашите казвах — те мислеха, че само ги лъжа така. Г. Стаматов, Разк. I, 85. Иванов сам се чудеше на толкова метаморфози — необходимостта да лъже и прикрива личността си го уморяваше нравствено. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. А по-големият, Ицо, седеше в дюкянчето u лъжеше наивните селяци със сладки и медени думи, та им вземаше два пъти, три пъти, пък и десет пъти по-скъпо. Д. Талев, ПК, 28. Ние го дразнехме, лъжехме го, като му подавахме чаша с вино. В. Друмев, И, 47.
3. Прех. Преставам да бъда верен, предан на някого или нещо; изменям, изневерявам. Все повече му ставаше ясно, сякаш че жена му, известната в града доктор Горанова, наистина беше го лъгала досега, изневерявала му беше, докато пай-после съвсем беше го изоставила. Й. Стоянов, ПД, 71. Аз ще стана почтена жена. Досега и аз те лъгах. М. Грубешлиева, ПП, 260. „Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 16.
4. Прех. Диал. Давам неоснователна надежда на някого, заблуждавам, мамя някого с празни думи, обещания; залъгвам2. — Кажи му вече да не те лъже — каза рязко лелята. — Но той не е такъв... — Какъв е, не знам, но майка му и баща му никога не ще му дадат да те вземе. Т. Харманджиев, Р, 142. Трябва да умееш да лъжеш момите, ако не си се оженил. Елин Пелин, Съч. I, 44. Море моме, малка моме, / не лъжи ми, море, сина: / изкина си свилен пояс / да си стяга половина. К. Христов, СК, 10. Дето одили, свирили, / малките моми мамили, / а големите лъгали. Нар. пес., СбНУ XLVI, 163. лъжа се страд., взаим. и възвр. Какво да го лъжеш... добиче. То се и не лъже. .. Човек се лъже. Елин Пелин, Съч. IV, 42. Нареждаше се изрично „да не се бърза“ и да се „изчаква“ развитието на събитията, което значеше на прост език да се лъжат и разтакават работниците. Д. Димов, Т, 255-256. „Ние, дипломатите, когато се съберем, така явно и нагло се лъжем, че всички бихме прихнали от смях, ако не бехме възпитани хора.“ Хр. Смирненски, Съч. III, 177. Те [хитрувачите] насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Лъгали се, каквото се лъгали, докато най-старият хитрец, .., рекъл: — Приказките, момчета, свършване нямат. Ран Босилек, ВП, 120. Би си взела сетна прошка ласкаво / с простите неща на тоя свят. / Но не знаеш. Ний сълзите скриваме / и сами се лъжем и тешим. / Ах, защо когато си отиваме, / сили нямаме да си простим!?... М. Недялков, Л, 40.
ЛЪ̀ЖА СЕ несв., непрех. 1. Създавам си невярна представа, погрешно мнение, схващане за някого или за нещо; заблуждавам се. Един ден Галунка каза на Василена: — Как можеш дотолкоз да се заблудиш и да се лъжеш? Как вярваш на туй, което ти казва Захария. Й. Йовков, АМГ, 107. — Ти гражданин ли си? — .. — От сред София съм. .. —Аз да съм като теб, никога не бих оставила града. Там е по-хубаво. — Не, лъжете се, госпожице! Мене повече ми се харесва да живея в село. Елин Пелин, Съч. II, 46. — Мастило! — отново се изненада той и почти допря ампулата до носа си, за да провери по-добре не се ли лъже. На дъното на ампулата наистина имаше засъхнало мастило. П. Проданов, С, 17. И за обществото няма полза — то ще се ядосва, че се е лъгало толкова време да ме счита идеален човек. Ал. Константинов, Съч., 309.
2. Диал. С предл. с. Занимавам се с нещо, отвличам се с нещо, ангажирам вниманието си с нещо, за да преминава времето. Тоя крясък засили гнева на Вълко и той откачи една от пушките и неумит, незапасан слезе на двора.
Дигна ръце, размаха пушка и се развика: — Пейчо, не слушаш ли шарената гарга как крещи? Стига си се лъгал с тия коне, вземи пушката и я убий! К. Петканов, П, 5. Години гънат ме под свойто бреме — / а аз — с таз вяра лъжа се прекрасна. Ив. Вазов, Съч. III, 167.
3. Диал. С предл. за, с, пο и следв. съществ. Надявам се, имам надежда за нещо или че ще спечеля някого. —Че нали и ние се за мъжка рожба се лъгахме, свекърво! Ц. Церковски, ТЗ, 9. — Димо... та той и в огъня ще стъпи да му кажеш, ама... — Какво — ама? — Нали за наша Кина се лъже... — Глупав е — лъже се... Хич аз давам ли си чедото на тоя дръвник. .. Казакът вярваше, че чорбаджиите ще му дадат Кина. Г. Караславов, СИ, 89-90. — За щерка ми, учителю, — пресрами се чичо Бинбел; .. — Е? — мъчеше се Балашев да вникне. — Това, учителю, лъгала се с бабин Недин Желяз, пък лично е момчето. А. Страшимиров, К, 78. Ще ѝ се смеят [на Станка], всички ще ѝ се смеят! Не за друго, а за това, че е пуснала такъв бръмбар в главата си — да се лъже по учител! Г. Караславов, ОХ I, 58.
◊ Лъжа окото (очите). Разг. 1. Създавам невярно впечатление, че се намирам близко, на неголямо разстояние. Рътлината се спускаше стръмно, но пътеката беше добра и мека. Разстоянието лъжеше окото — до къшлата имаше най-малко половин час път. Ем. Станев, ИК III и IV, 530. 2. Външният ми вид създава впечатление, че съм хубав, доброкачествен, без всъщност да съм такъв. Дървените къщя, .., нямат никакво живописно групируване, с каквото лъжат очите много други села из нашенско. Ив. Вазов, Съч. XVI, 58. Не лъжи царската земя. Диал. Казва се някому, който както е клекнал, дръпват го и той пада на земята. Сън ме лъже. Диал. Правя си илюзии, мамя се.
ЛЪЖА̀ ж. 1. Нещо, което не отговаря на действителното положение на нещата, на фактите. Противоп. истина. — Как? Ти вярваш, че е умрял от глад? — Ами?... — Празна работа! ... Лъжи!... Мръсни лъжи! Г. Караславов, Избр. съч. I, 146. Той [Гърдю] забравяше какво се беше случило на нивата, .., не търсеше кое е лъжа, кое истина: за него беше ясно като бял ден, че там на нивата, пред него беше се явила сама Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 161. — Самичък — отговори бързо воденичарят, но като помисли, че лъжата е безполезна, притури: — и детето спи там. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20. Те [стринка Гинка и мъжът ѝ] водеха някаква дълга и тежка свада .. На другия ден клетата жена не смееше да ме погледне, по лицето ѝ и откритите меса личеха подозрителни синини и не веднаж тя беше принудена да измисля явни лъжи — де паднала, как се ударила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 183.
2. Невярна представа у някого за нещо или неправилно, погрешно осведомяване на някого; заблуда, измама. Бойчански си спомни любовните срещи с Мария, безумните пориви, с които тя се хвърляше в прегръдките му, хилядите лъжи и хитрости, с които успяваше да се срещне с него. И. Петров, MB, 48. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, .., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. .. Да постъпва като тях той не искаше, защото това не беше вяра, а лицемерие и лъжа. Й. Йовков, Ж 1945, 191. Често човек добива нужда да се отстрани за минута от мълвата и суетата на града; ..; да крачи охолно, .., без да бъде принуден на всеки миг да се подчинява рабски на тиранията на обществения етикет, .. и да присъствува на пазара на човешката суетност, лъжа и лицемерие, дето и той е неволен участник. Ив. Вазов, Съч. VIII, 159. — Какво е това, кажи, даскале? — Демагогия. Лъжа, с други думи казано. Г. Караславов, Избр. съч. II, 288. На лъжата краката са къси. Погов.
3. Индив. Задяване, ухажване. Кръстан и Вълкана си имаха лъжа. Той беше луд по нея. Ил. Волен, МДС, 52. Боян чичов Петканов се имаше лъжа с Румяна Иваничина. Ил. Волен, ДД, 144.
◊ На тая лъжа ѝ се скъсиха нозете. Диал. Разкри се истината, узна се, че нещо е лъжа. Пъстра лъжа в кошничка. Диал. Казва се (обикн. на децата), когато някой ги лъже, че уж им е донесъл нещо от някъде, където е ходил. Суха лъжа в кошница. Диал. Употребява се, когато някой лъже много. Тебе лъжа, мене (мен) истина. Разг. Употребява се при уверяване, че нещо действително е станало, че действително е така. Пък той, вагабонтинът му, обиколил всички наши съветници, .., па им дал един гуляй — .. Тебе лъжа, братко, мене истина — гласуваха за него, избраха го. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167-168. Когато дойдох на себе си — казва, — како Видо, теб лъжа, мен истина, видях, че съм възседнал един клон, а в ръката си държа конска глава. Ил. Волен, РК, 52.
— Друга (остар. и диал.) форма: лъ̀га и ла̀га.