ЛЪЖЕКЛАСИЦЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. Лит. Изк. Название на класицизма, утвърдено от неговите противници (Лесинг, Белински); псевдокласицизъм. Историята на изкуството представлява блестящо доказателство за това, че е невъзможно да се намери общовалиден критерий за красота: фарфорната хубост на аристократите от XVIII в. и хладните като статуи герои на лъжекласицизма „спорят“ с апетитните хубавици на Реноар и балерините па Дега. HTM, 1967, кн. 22, 26. Лъжекласицизмът не току тъй изпъди природата и създаде враждебно към нея чувство. БР, 1930, кн. 3, 110.