ЛЪЖЕКЛАСЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Изк. Лит. Прил. от лъжекласицизъм; псевдокласически. Те [импресионистите] влизат в художествения живот като борци срещу академическото изкуство, което се смята за официално изкуство на империята, като отрицатели на лъжекласическата и еклектична историческа живопис, като врагове на общопризнатите авторитети, като „новатори“ и „революционери“. Изк., 1950, кн. 3, 203.