ЛЪЖЀЦ, мн. -жцѝ, м. 1.Човек, който лъже, който не говори истината; лъжльо. Какво ще си помислят за него? Лъжец. Обеща снощи, че ще иде, а ей на̀, никакъв го няма. С право ще помислят, че е лъжец. Г. Караславов, С, 53. — Когато ви казвам нещо, значи, че съм уверен в него. Аз не съм като Косоваца. — Какво, ти мен лъжец ли ме наричаш? — пламна Димитър и се хвърли към него. Ст. Дичев, ЗС I, 233. — Ей, че сте хора. Всичко, що ви рекат лъжците, вярвате. Ем. Манов, ДСР, 311. — Но из града се носи мълва, царице, че Войсил не е умрял от своя смърт, а бил отровен по твоя заповед, като бил в палата снощи. — Лъжци! Клеветници! Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. Лъжец си ти. .. Лъжец и половина: / отде пък найде стълба във гората? Г. Райчев, ЕЦ, 72.
2. Човек, който си служи с измама; измамник. Това твърдение дълго позореше паметта му не толкова, че той е убиец, но че се преструва на невинен, че е симулант, лъжец, кълнещ се безчестно в паметта на майка си, в революционната си чест. М. Кремен, РЯ, 218. — Слушай, Гунке. Досега аз криех от тебе едно нещо... Още от началото исках да ти го кажа — не можах. Защото много те обичам, Гунке. .. Гунке, аз съм женен. .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180-181. Например при игра на карти можеш да видиш нечестния ( .. ), лъжеца, завистливия, алчния и пр. Д. Калфов, Избр. разк., 216. „И ето ме: важен, блестящ, елегантен, / богат като истински Крез! / И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, / безчестник, но... винаги с чест!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 223.