ЛЪЖЍЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Кухненски прибор, в който се поставят лъжици. — Скоро вземай лъжицата, бабо Мърморанке, че на попарата отиде фанарата! — Дръж я, Мърморане! — се обаждаше гладната баба, грабваше от лъжичника една голяма лъжица и начеваше лакомо да сърба. А. Каралийчев, ПС I, 173. Емайлираната печка влезе в селските къщи и избута всички стари кухненски потреби. Лъжичникът, където подаваха глави дървени лъжици, тлъчникът и джурулякът почерняха, никому ненужни. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. Вляво на стената — дървен лъжичник, до него — долап. Й. Йовков, А, 81.