ЛЪ̀ЖЛА ж. Разг. Пренебр. Лъжкиня. — Защо не дойде на хорото оная вечер, на Зайковата сватба? Лъжло! Ив. Вазов, Съч. IX, 208. — Ти може да си развалил нещо... или си откраднал част, зная! — добави Елена и гледаше победоносно съученика си. — Аз? Лъжла такава! — пристъпи той към нея. П. Стъпов, ЧОТ, 5.