ЛЪЖЛЍВО. Нареч. от лъжлив (в 1-4 знач.). Не повреждай доброто име на другиго; не клевети; не клопай лъжливо. Д. Манчев, НН (превод), 35. — Татко, не е ли по-добре да идем в гората? Там всяко слово звучи другояче, там сякаш някой те слуша и кима, щом говориш правдата, а лъжливото слово личи като лъжливо изпята песен. А. Дончев, СВС, 167. Галунка Станкулица .. цяла потрепера: през върбите на острова стрелна огнив светлик, полута се лъжливо, че току се закърши над водите и лъкатушно пропъпли отсам, до самото село. А. Страшимиров, А, 8. — Баща ти беше заточен затова, защото без да знае добре работата, са заплете лъжливо в донесението против Либона Друза. Хр. Ботев, КК (превод),6.