ЛЪЖЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество на лъжлив. Презвитер Козма изказва своето възмущение на няколко места в своите проповеди върху фалшивостта, пристрастието и лъжливостта на техните [на богомилите] басни. ЗБ, 2012, бр. 37, 11. Изврътливост и хитрост, алчност и лъжливост, приспособенчество и самохвалство, всичките тези черти, които се таят в дълбините на хорските души и се разкриват само в критични минути, при кучетата се проявяват явно и открито. К, 1986, кн. 1, 49. Най-главната обязаност на професорите са състои в това, щото в детето да не остане или да са не появи себелюбие, жестокост, несправедливост, наклонност към лъжата или лъжливост и др. такива. Знан., 1875, бр. 8, 125. В разните критически случки, в които изпадвахме, спасяваше ни гениалната ми лъжливост. Св. Миларов, СЦТ, 177.
2. Остар. Лъжа. Те [селяните] бяха като деца — с вроден усет към всяка истина и към всяка лъжливост. Д. Талев, И, 383.