ЛЪ̀ЖНИК, мн. -ци, м. Диал. Лъжесвидетел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛЪЖНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дъб с едри листа и дълги дръжки на жълъдите, разпространен в Югоизточна България; странджански дъб.
2. Горун; граница, летен дъб.
— Друга (диал.) форма: лужнѝк.