ЛЪ̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Лъжливосг. Защо убо кори другите, че не сторили онова, което сам не виждал за нужно да стори, когато най-паче критикува? И ако .. не ся е .. уверил за лъжността на тия свидетелства, по каква основа и с какво право ся е усмелил да ни укорява, че сме ги приели за истинни? Г. Кръстевич, ОДК, 26. Истинността на изводите, както и лъжността, може да бъде логическа или субективна и предметна или обективна. Й. Груев, КЛ (превод), 71.