ЛЪЖО̀ВНИК1, мн. -ци, м. Остар. и диал. Лъжец; лъжльо, лъжко. Този [Аса] угоди богу с благочестието си, защото събори жертвениците на лъжовниците богове и изпъди сичките нечестиви от царството си. Н. Михайловски, ССИ (превод), 77. — „Мари Донке, луда ли си, / кого слушаш да са жениш, / мама си ли, татя си ли, или Донча лъжовника? / Той та лъжи, той та мами.“ Нар. пес., СбВСт, 208. Мари... луда глава, / кого слушаш да се жениш. / Или .. лъжовника, / дem та лъже ката вечер / по седенки, по трошенки. Нар. пес., СбВСт, 212.
ЛЪЖО̀ВНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Ирон. Несъществуваща книга или тетрадка с лъжи. Забравих си лъжовника в къщи. Δ Попълва лъжовника си.
◊ Лъжовникът ми е в джоба. Разг. Готов съм всяка минута да лъжа, много лъжа.