ЛЪЖО̀ВНО нареч. Остар. и диал. Лъжливо. Минаваше ми през ума, че нашите сетива, и удове са нагодени да приемат лъжовно света, защото самият Бог е пожелал да скрие себе си от нас и по този начин да ни мъчи и съди. Ем. Станев, А, 40. — Колкото му остава да живее, ще живее свободно... поне няма пред кого вече да се държи лъжовно, ще се предаде на истинските си чувства. П. Славински, ПЗ, 141. Най-главното зло, което произхожда от ракията, са заключава в това, че тя угасява глада лъжовно, защото в нея са не намира ни едно хранително вещество. Знан., 1875, бр. 15, 232.