ЛЪЖО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Лъжливост; лъжност. Противоп. истинност. „Веднъж като са напълни ума на детето със суеверни мисли и страшни образи, той мъчно са очистя от тях дор и тогава, когато познае тяхната лъжовност.“ У, 1870, бр. 1, 38. — Според „Одески вестник“ слухът, че има в Цариград революция и че Мидхат е убит, е лъжовен, а според „Обзор“ — истинен (.. ) По-вярно е за лъжовността на този слух. НБ, 1876, бр. 39,154. Ний сме в състояние с най-голяма здравина да потвърдиме истинността на тези фактове, без да са боим, че някой, .., ще ни изобличи в лъжовност. Ч, 1875, кн. 5, 199.