ЛЪ̀ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Хлъзгав, плъзгав. Урвата беше още от основите си стръмна, лъзгава и мъчнопристъпна. Ив. Вазов, Съч. XV, 136. — Те са [воловете] — промълви той и се спусна по лъзгавата трева, къде ближния храстов туфер, дето незабелязано се спотаи. Ц. Церковски, Разк., 14.
— Друга (диал.) форма: лѝзгав.