ЛЪ̀ЗГАМ, -аш, несв.; лъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лъ̀знат, св., прех. Разг. Хлъзгам, плъзгам. Лъзгам трупи по склона.
ЛЪ̀ЗГАМ СЕ несв.; лъ̀зна се св., непрех. Хлъзгам се, плъзгам се. — Сега да има джуркан боб! Знаеш ли как се лъзга ракията след него! Като след масло! Ст. Даскалов, ЕС, 192. Прохладен вятър вееше през отворените прозорци и лъзгаше се по челото ми като крилата на един очарователен сън. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 571. Като стигнат [децата] на шест, седем години, бива да ся учат да яздят кротки коние, да ся пръзалят и лъзгат по ледове и да плуват. Лет., 1872, 143. О, Белмекен! Видях те пак, / видях ти снежните морени / и голите плещи зелени, / де бе се лъзгал моя крак. Ив. Вазов, Съч. XVII, 194.
— Друга (диал.) форма: лѝзгам, лѝзна.