ЛЪ̀ЗГАНИЦА ж. Диал. 1. Хлъзгаво място. Подир голата вратоломна стръмнина, .., настана област от гъст, сплъстен клекаш с невидени трапове под тревата, ..; после, тераси с оголени спускове и лъзганици по измокрената от неотдавнашния дъжд трева. Ив. Вазов, Съч. XV, 151.
2. Пързалка; лъзгалка.
— Друга (диал.) форма: лѝзганица.