ЛЪК1, лъкъ̀т и лъ̀кът, лъка̀ и лъ̀ка, мн. лъ̀кове и (рядко) лъ̀ци, след числ. лъ̀ка, м. 1. Оръжие, съставено от гъвкава, обикн. дървена дъга и тетива, което служи за изхвърляне, изстрелване на стрели по определена цел. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. Ходел по гората, мерел с лък зверовете, продавал им кожите и криво-ляво изкарвал прехраната на майка си и на себе си. А. Каралийчев, ТР, 126. Свали Момчил ловджийския си лък, откачи и колчана със стрелите. О. Василев, ЗЗ, 8. Това беше далекобоен лък. Да се изпъне тетивата трябваше сила, колкото да се издигне с една ръка високо над главата едър мъж. А. Дончев, СВС, 640. Някои вече опъваха лъкове, захапали юздите в уста, а други издигаха копия. Й. Вълчев, СКН, 32. Хусаринът тромаво се обърна, бутна вратата с рамото и се наведе съвсем, за да мине през ниската врата с извит като лък горен праг. Ст. Загорчинов, ДП, 160. Спортен лък.
2. Муз. Уред, съставен от обикн. дървена част и обтегнати в двата ѝ края косми, корда, жица и под., с които чрез плъзгане по струните на музикален инструмент се произвежда звук. Сложното многозвучие на Вагнеровата музика, енергичният мах на лъковете на цигуларите и оркестрантите от другите струнни инструменти .. направили неотразимо впечатление на младия човек. Ст. Грудев, ББ, 17. Пред тях [девойките и ергените], в средата на хорото, .., е гъдуларят. Той дърпа лъка и потрепва наоколо ту с единия, ту с другия крак. Ив. Карановски, Разк. I, 12. Капакът на цигулката ще бъде от пиринска мура, .., а лъкът — от габър. А. Каралийчев, С, 185.
3. Техн. Инструмент или детайл от механизъм, с обтегнато въже, връв, ремък, корда, която обгръща ос или колело, вал, цилиндър и под. с цел да превърне постъпателното движение във въртеливо. На една подложка .. беше прикрепено колело с лък. Колелото се привеждаше в движение от ремък, прехвърлен на едно малко колелце. Д. Спространов, С, 64. Лък на ръчен струг.
4. Дръндарски уред за разчепкване на вълна. През всички тия по-близки и по-далечни шумове и скърцания се промъкваше пронизителното бръмчене и дрезгавият писък на лъка на дръндарина чак откъм горния край на чаршията. Д. Талев, ПК, 283.
5. Техн. Част от ръчен инструмент, механизъм с формата на дъга или скоба, в чиито краища се закрепва режещ лист. Конзолата, .. която направлява лъка на ножовката и с теглото си натиска върху ножовката през време на рязането. Д. Вълков, X, 238. Лък на жага. Резбарски лък.
6. Остар. Книж. Дъга (в 1 знач.). Лък е част от окръжност и неговата величина ся показва на стъпове. Н. Геров, ИФ, 102.
◊ Стрелба с лък. Спорт. Съвременна спортна дисциплина, при която с изстрел на стрела трябва да се порази цел. Световно първенство по стрелба с лък.
~ Божи<й> лък. Диал. Небесна дъга (Н. Геров, РБЯ). Купидонов лък. Книж. Любовна игра; ухажване, прелъстяване. Последният [Маврото] бе най-новия и най-младия ловец в нашия край. Той еднакво вещо боравеше както с пушката в полето, така и с купидонова лък в града. Н. Попфилипов, РЛ, 45.
— Друга (диал.) форма: лук.
ЛЪК2, лъкъ̀т, лъка̀, мн. лъ̀ки, м. Диал. Лъка.