ЛЪ̀КА̀ ж. Низина край река, обикн. с ливада. Отсреща, в лъката покрай Мътница, върбалакът беше цъфнал. Ст. Станчев, HP, 164. По-нагоре по лъката блестеше вода, виждаха се големи резедавозелени петна. Д. Фучеджиев, Р, 27. Искаше му се лъката, из която течеше реката, да се разшири и очите му да се нурнат из Равна гора. К. Петканов, П, 69. Спънатите коне пасяха в лъките край рекичката, каруцата стърчеше на една височина край самия път. Ем. Станев, ИК III, 205. Като излезнеш из къщи на открит въздух, ти виждаш планини, долчини, гори, извори, езера, лъки, поляни, садове. Пч, 1871, кн. 1, 4.