ЛЪКАТУ̀ША, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Движа се, като правя завои; криволича. На височината, откъм Балабанлий, се показаха неочаквано две странни човешки фигури. .. Притегляни със силата на автомати, те ту лъкатушеха ритмично, ту се движеха направо. Ив. Карановски, Разк. I, 123. Една дълга артилерийска колона лъкатуши покрай реката. А. Каралийчев, НЗ, 65. После [жените] се втурнаха едни надолу, други нагоре, и започнаха да бягат, но краката им се подкосяваха и те само лъкатушеха на едно място. Й. Йовков, СЛ, 6. Из тъмнината се показа лисица, тя лъкатушеше гъвкаво по заешките следи. Й. Радичков, ББ, 47. — Безброй пеперудки се откъсват от клоните на дърветата, отлитат в разни посоки, извиват се, лъкатушат, дорде кацнат по връхните листа на тревата. Кр. Григоров, ОНУ, 176-177. Знаеше, че идат тежки дни, че се задава буря, и то не каква да е буря, а хала — когато небето трещи и светкавици лъкатушат като че падат змейове. Й. Йовков, СЛ, 79.
2. За път, река, местност и под. — имам много завои, или съм разположен в линия с много завои; вия се, извивам се. Тесни улички лъкатушеха край плетищата, за да се влеят в сърцето на стъгдата. М. Смилова, ДСВ, 15. Край селото и рътлината лъкатушеше Струма. Д. Спространов, С, 139. Тук е и границата на планинската лесова покривка. Това е, разбира се, идеалната граница, която в действителност лъкатуши нагоре и надолу. П. Делирадев, В, 64. Параходът се промъква из някакви водни коридори, които лъкатушат ту между носове и полуостровчета на брега, ту между скалисти островчета. Л. Мелнишки, ПП, 146. Маршрутът е очертан с червен молив. .. Червената линийка лъкатуши през релефно обозначени хребети. Бл. Димитрова, Лав., 23.
3. Разг. За пиян човек — движа се неуверено, с криволичене, на зигзаг; клатушкам се, лъкатушкам. Пийне ли, лъкатуши из улицата.
4. Прен. Колебая се, раздвоявам се. Онези, които приемат теорията за двете истини, или не са искрени, или лъкатушат. Сл. Боянов, СК, 259. — И вие почвате да лъкатушите. Тъкмо затова ви имам зъб. Снощи никой от вас не ме защити от счетоводителя. М. Марчевски, ТС, 87.