ЛЪКАТУ̀ШКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Лъкатуша. Черна ивица сечеше зеленината на нивите на тая страна, вглъбяваше се и лъкатушкаше като коритото на река. Й. Йовков, Ж 1945, 122. Пийна ли, лъкатушкам по улицата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)