ЛЪКА̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Лъкатуша (в 1 и 2 знач.); лъкатушкам. Пътят е проснат и лъкати по самия бряг на Рибница. РН, 1910, кн. 8-9, 219. Из къдрави дъбрави лъкатят дърварски пътеки, по които тъй приятно се върви в уединение. В. Карагьозов, Избр. пр, 107. Вечерна хладовина лъхти из низината, през която лъкати буйнопридошлата река. Ц. Церковски, ТЗ, 151. Пътечка лъкати и се вглъбява / навътре в сенки смолесто-прохладни. Бл. Димитрова, Л, 65. Там [в планината] поточето игриво / бистроводно лъкати. Ст. Чилингиров, СБД, 18.