ЛЪ̀СВАМ1, -аш, несв.; лъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лъ̀снат, св., прех. 1. Правя нещо да стане лъскаво, да придобие лъскавина, след като съм го изчистил, измил, изтрил и под.; лъскам2. Той извади от джоба си друга монета, лъсна я с края на вратовръзката си. Ал. Бабек, МЕ, 38. В Черна един румънец му разказа [на полковника] как жените, преди да потеглят, измели дворовете и къщите, белосали с вар стените, лъснали с кълчища стъклата,.. целунали отворените врата и тогава тръгнали... А. Каралийчев, НЗ, 65. Лъсвам бравите на вратите. // Като трия, размазвам, четкам нещо, намазано с боя, мазнина, придавам му огледален блясък; лъскам2, полирам. Дядо Мирьо изчисти грижливо двуцевката: смаза отвътре пружините и иглите, лъсна приклада с ленено масло. Ем. Станев, ЯГ, 24. Еньо, .., лъсна хубаво високите си ботуши и излезе бързо. Елин Пелин, Съч. III, 95-96. Лъсвам печката с черна боя. Δ Лъснах обувките с боя и лустро. Δ Лъсвам паркета, който от вчера е намазан.
2. Разш. Разг. Почиствам нещо много добре с изтриване, избърсване, измиване, обезпрашаване, циклене и под. Той беше добър човек — три пъти в седмицата, след като лъсвах казана с пясък, той ме гощаваше с кисело зеле. А. Гуляшки, ЗР, 137. Лъсвам къщата. Δ Лъсвам стаята. Δ Лъсвам колата, лъсвам се, лъсна се страд. Всичко се лъсваше. Градът и гражданите добиваха празничен вид. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180.
◊ Лъсвам (лъсна) дъното. Разг. Ирон. Казва се за обеднял човек. Лъснал е дъното. Няма с какво да си купи цигари. Лъсвам / лъсва косъм<а> (козината). Разг. 1. Оправям се физически, телесно; напълнявам, надебелявам, изглеждам добре. — На Теменуга [кравата] ѝ дай зелена храна — откак взех да ѝ слагам люцерна и фуражна ръж, изгуби кокала, лъсна косъма. Ил. Волен, MДС, 193. — Поназоби конете, нека лъснат косъм, че за празника изведеш ли ги на двора и ги подшибнеш, едвам да ги удържиш за дизгините... Кр. Григоров, Н, 94, 2. Подобрявам значително материалното си положение. След печалбата от лотарията успях да лъсна косъма.
ЛЪ̀СВАМ2, -аш, несв.; лъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж или от време на време издавам или отразявам светлина, излъчвам блясък; блясвам. След малко време лъсна свещ през резките на килера, и вратата му се отключи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 190. Негрите застават мирно, .. Обективите лъсват насреща им. Св. Минков, ДА, 31. — И изведнъж, момчета, гледаме сред вълните светлинка някаква — лъсне — мигне, лъсне — мигне. Л. Михайлова, Ж, 110. Драган политаше насам, размахваше ръце и в полумрака ясно лъсваше острието на секира. Кр. Григоров, Н, 136. // Отразявам се. В широко изпулените му сега очи лъснаха отблясъци от пламъците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 113. // Диал. Светвам. Месечинката е лъснала над баиря — да ѝ се не нагледаш и не нарадваш! Т. Влайков, РП I, 67.
2. Обикн. за нещо с гладка повърхност — придобивам блясък, лъскавина, ставам лъскав след изчистване, овлажняване и др.; блясвам. Само за няколко дни бившата учителка сложи в пълен ред домакинството на д-р Шеханова. Лъснаха прозорците, дъските, затрепераха белите изгладени пердета. Н. Каралиева, Н, 30. Челото на хубавия българин лъсна от пот. Той не можеше сега да намери достатъчно силни думи, за да обрисува страшната трагедия на своето племе. А. Страшимиров, Съч. V, 192. Той [Слави] наля па дланта си масло и започна да маже гърба на Чочо. Чочо завика по-силно. Цялото му тяло гореше. Когато го намазаха, то лъсна като червена мекица. СбХ, 80. Стъклото лъсна, след като бе измито старателно. Δ Косата лъсва от брилянтина. Δ Кожата лъсва от крема. // Прен. За очи — придобивам блясък, лъскавина обикн. поради някакво силно вътрешно преживяване, душевно вълнение; блясвам. За втори път днес Павел показа, че не я разбира. Очите ѝ ce овлажниха, лъснаха. Б. Болгар, Б, 134. Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя. Й. Йовков, СЛ, 82. — Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Ив. Вазов, Съч. XIX, 18. При вида на парите, очите му лъснаха.
3. Ярко се откроявам, изпъквам ярко. Мястото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева, сетне всичко изгаряше, земята лъсваше и побеляваше като тепсия. Г. Караславов, СИ, 19. Чубрата повдигаше безстрашно вълчицата, за да я показва, големият ѝ труп провисваше и сред бялата ѝ козина, като ален цвят, лъсваше на слънцето кървавата ѝ рана. Й. Йовков, ΒΑΧ, 164. Девойката сбираше свилената си цветна омбрелка и лицето ѝ, освободено от изкуствения шар на сянката, лъсваше под венеца на тъмнорусата ѝ позлатена коса. Ив. Вазов, Съч. XII, 84.
4. Разг. Показвам се, появявам се обикновено изведнъж, неочаквано. В един от вагоните на този трен, увиснал до половина на прозореца, лъсна бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 4. През това време стражарите сграбиха Пенко отдире и след кратко боричкане проснаха невръстния хлапак па земления неравен под, а камата му лъсна на кметската маса. П. Здравков, НД, 244. Когато след няколко минути пътят съвсем неочаквано се чупи, и пред очите ни изведнъж, току до нас, лъсва оголеният скелет на Мелник, ние окончателно потъваме в страшното царство на миналото и пустоша. П. Константинов, ПЗ, 45. Той размахва гегата си, .., под късия кожух, обърнат с козината навън, лъсват пищови и ножове, набучени в силяха му. Й. Йовков, СЛ, 106. Той бързо отметна ямурлука и в силяхлъка му лъснаха костените чирени на два пищова. А. Христофоров, А, 331. Тази година суша налегна земята, .. Реката прибра водата си, от двете ѝ страни като оголени ребра лъсна каменистото ѝ дъно. А. Гуляшки, ЗВ, 28. Момчета, виждам, че не сте съгласни, бийте са да са свърши работата; и тоз час сабите лъсваха. Н. Михайловски, ПА (превод), 52— 53.
5. Разг. Неодобр. Ставам явен, очевиден; разкривам се. — Твоята работа ще лъсне догодина, когато сам засееш и прибереш реколтата. Н. Каралиева, СМ, 55. Разкритите чудовищни престъпления, сега вече лъсват като една брънка от веригата от заговори. Δ Лъснаха му лъжите.
ЛЪ̀СВАМ СЕ несв.; лъ̀сна се св., непрех. Лъсвам. Почернялата ѝ ръка потреперва и върху старинния пръстен се лъсва капка роса. З. Сребров, Избр. разк., 133. Неотръсените още капчици от дъжда се лъсват срещу слънцето оттук, оттам, като елмазени зрънца. Т. Влайков, БСК, II, 173-174. Бялата риза се подигаше и закачаше както преди; бедрото — кръгло, чисто и примамливо бяло — се лъсваше и изчезваше зад тежко грубия плат. П. Михайлов, ПЗ, 131.
◊ Лъсва / лъсне ми задникът1. Разг. Грубо. Ставам беден. Лъсва / лъсне ми задникът2. Разг. Грубо. Разкриват се лъжите ми. Лъсвам / лъсна петалата; лъсват ми / лъснат ми петалата (петалите). Обикн. св. Разг. Грубо. Умирам. — Виж: Зехирят — с тоя се кара, с оня се ядосва, докато му лъснаха петалите. — Ама как? Умря ли? Чудомир, Избр. пр, 269. Лъснал се като тиган на месечина. Разг. Ирон. Много чист, измит (казва се за човек, който обикн. ходи мръсен, когато по някаква случайност се измие).