ЛЪ̀СВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от лъсвам1 и от лъсвам се1. Лъсване на оръжието. Лъсване на обувките.
ЛЪ̀СВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лъсвам2 и от лъсвам се. Нещо се мърдаше па дъното с подмолно лъсване сякаш блато от нафта. Н. Антонов, ВОМ, 65.