ЛЪСКАВИНА̀, мн. няма, ж. Качество на лъскав; блясък, бляскавост, блескавина. Всичко — и земя, и небе — е потопено в топъл жълт тон. Само черната лъскавина на асфалта напомня, че на този свят има и други цветове. С. Северняк, ОНК, 249. Кара Ибраим го забеляза [козела] по лъскавината — козелът бе мръднал, гърбът му лъсна и го издаде. Ем. Станев, К, 9. Между тях се открояваше едрата фигура на Голям Борован, който размахваше високо над главата си нещо дълго с метална лъскавина. Д. Ангелов, ЖС, 606. — Французинът е роден природно монархист. Той обича славата, лъскавината, обича да има цар. Ив. Вазов, Съч. XXV, 172. Юпитер е най-голямата от сичките планети и свети някой път с такава лъскавина, която преминува и светлината на Венера. Ив. Богоров, ВГД (превод), 403.