ЛЪ̀СКАВО нареч. С лъскавина; бляскаво. Някой почука и почти веднага на вратата се изправи човек на около трийсет години, в син комбинезон, с лъскаво пригладени коси. М. Грубешлиева, ПИУ, 49. Времето отдавна се беше стоплило и по тънките клонки на дърветата бе избила прясна, лъскаво влажна зеленина. П. Вежинов, НС, 186. Зимата си отиваше, времето омекна, върбите покрай реката се наливаха със сок, лъскаво набъбваха клоните им. Б. Несторов, АР, 51. Най-много хора от средня ръка не жалят да потребят всичко, чтото изкарат, .. па ся надспреварят как по-добре и по-лъскаво да светуват. Й. Груев, СП (превод), 219. Въздух, в който свещи не могат да горят лъскаво, не е сгоден за поимание. НКАФ (превод), 82.