ЛЪ̀СКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка, обикновено със силен блясък, светлина; блестя, светя, лъщя, лъскам се. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Пред високата клада стоеше старият Кардам. В ръката му лъскаше меч. Н. Райнов, ВДБ, 35-36. На единия стол седеше момиче на около десет години .. На очите му лъскаха сълзи. М. Грубешлиева, ПП, 42. Тоя [конят] беше бейски, оседлан с рядко украшение под врата на гърдите: два големи глигански предни зъби беха споени на полумесец, а сред него лъскаше пиринчена звезда. А. Страшимиров, ЕД, 48-49. В тревата бърже се провираше змията пепелянка. Гъвкавото ѝ тяло се нагъваше като въже между цветята, а пъстрата ѝ кожа лъскаше на слънцето. Ив. Остриков, ОП, 65.
2. Прен. Разг. Откроявам се, изпъквам, очертавам се. Царят свика от Бизанс и възток .., ваятели и живописци — и те разшириха чертозите, .., а по ходовете изписаха с багри картини, дето лъскаха славните подвизи на цар Симеона. Н. Райнов, КЦ, 37. Дълбоко в дъното лъскаше Крива река.
3. Прен. Простонар. Хубавея (се) (обикн. за жена, девойка, момък). — Тогавашните жени са били също както и днес. .. Носиш ли ся по модата, лъскаш ли малко нещо, тутакси щат та заобиколят със своите погледи. Б. Димитров, Я I (превод), 74.
ЛЪ̀СКАМ СЕ несв., непрех. Лъскам (в 1 и 2 знач.). На покривите се червенееха марсилски керемиди, от стрехите се лъскаха поцинковани тръби за капчуците. Кр. Григоров, Р, 12. Ветрец развяваше палтото [на ездача], и под него се лъскаше револвер. А. Страшимиров, А, 579. Колкото слабо и да огря лампицата лицето ѝ, Огнянов съгледа по него, че се лъскат сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 147.
ЛЪ̀СКАМ2, -аш, несв., прех. Правя нещо да стане лъскаво, да придобие лъскавина; лъсвам1. Братя ми лъскат тънки си пушки. Ив. Вазов, Съч. I, 21. След това се заловиха да лъскат дръжките на вратите и прозорците, избърсаха и корнизите. Чудомир, Избр. пр, 68. Офицерът .. мореше ординарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37. Сега първо ги мажеше [ботушите] с едно парцалче, а сетне ги лъскаше — внимателно, с крайчеца на четката. Ил. Волен, БХ, 150. Сърмените нашивки на пагоните му блеснаха. Навярно ги лъскаше всеки ден с ималин. Кл. Цачев, СШ, 102. лъскам се страд. и възвр. — Аз ще те отуча от тая стражарска суетност — беше му казал Вълко един ден, когато го свари да разглежда носа си в огледалото. — Какво се оглеждаш като жена и какво се лъскаш като кавалерист. Ем. Станев, ПЕГ, 13. Трябва да се лъскат обувките.