ЛЪ̀СКАНЕ1, мн. -ия, ср . Отгл. същ. от лъскам1 и от лъскам се. Най-чудните различности, най-дивото нагласене, поразяват едно по друго изчудения поглед, ..; тез езера, дето огньовете на деня са отхвърлят с едно прехубаво лъскане, тия безкрайни ливади. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 17-18. Забелязах лъскането на щиковете.

ЛЪ̀СКАНЕ2, мн. -ия, и (разг.) -та, ср. Отгл. същ. от лъскам2 и от лъскам се. Момчетата лъскат оръжие, .. Лъскането, писането и футболът продължават и никой не вдига глава. О, 1978, кн. 3, 20. Една от най-разпространените машини, произведена от фирмата Круп, извършва операциите по измиването, сушенето и лъскането на колата за три минути. HTM, 1966, кн. 211-212. 42. След няколко лъскания машината светна.


Източник: Речник на българския език (онлайн)