ЛЪСКУ̀НКА ж. Диал. 1. Рибена люспа (Л. Андрейчин и др., БТР).

2. Тънка кора от сапун; лиска̀, лискунка (Л. Андрейчин и др., БТР).

3. Обикн. мн. Пайет; лъска, златинка. То [момичето] излизаше пред входа на цирка полуголо, поклащаше бедрата си, от което позвънваха лъскунките по неговите гащета, и викаше: „Насам, народе, насам!“ Ив. Давидков, КХ, 34. Кърпата беше обшита с лъскунки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)