ЛЪ̀СНАЛ, -а, -о, мн, -и. Прич. мин. св. деят. от лъсна2 като прил. Който е придобил или притежава лъскавина, блясък; лъскав, лъщящ, бляскав. Паликрушева внесе лъсналата секира в стаята на своя наистина възпитан квартирант. Н. Каралиева, Н, 112-113. Дворът му беше в долната махала, на височко място, отдето се откриваше широка гледка и към лъсналия Дунав, и към равнината на юг и запад. Ст. Марков, ДБ, 78. Колата се плъзгаше по лъсналия паваж из неспирния поток от автомобили. П. Бобев, К, 66. Други се задават отпред с лъснали коси, ..: те са топили преди малко в топлите вълни на банята своите прелести. Ив. Вазов, Съч. X, 17.