ЛЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от лъсна1 като прил. 1. Който е придобил или притежава лъскавина, блясък, който е станал лъскав. Сега таванът с гипсови украшения, бледозелените тапети, лъснатият паркет, диванът и мечата кожа пред него, пианото и кръглата лакирана маса по средата изпълниха Ирина с чувство на потиснатост. Д. Димов, Т, 312. Вървеше гологлав, с лъснати ботуши. Елин Пелин, Съч. III, 97. Някаква бодра и радостна усмивка иде от мокрите и лъснати железа. Й. Йовков, Разк. III, 138-139. Пред него бе застанала Раца Кочовица с лъснат бакърен поднос и мънички чашки с ракия. Д. Талев, ПК, 155.
2. За теме — който е без косми, коса, мъх; лъскав. Тук са кумовете, родителите на младоженците, .., един млад аташе от външното министерство с лъснато теме. Св. Минков, РТК, 140.