ЛЪСТЍВ, -а, -о, мн.-и, прил. Остар. Книж. 1. Съблазнителен, измамен. Вънкашната красота, лишена от вътрешната цена, е само едно лъстиво мамило. Ч, 1871, кн. 20, 623. Креслата / се превръщат в зов / и във лъстива / безвъзвратност, / но винаги бъди готов — / страстта заплаща се стократно. Кр. Вълков, МОО, 229.
2. Който се поддава на лъст. — Сърцата ни са толкоз лъстиви и славолюбиви, щото често правим милостиня и други дела от славолюбие, без да усещаме, че е така. КТЕМ, 81. — С какви сърца сме родени? — С нечисти и много лъстиви сърца. КТЕМ, 53.
3. Ласкателен. Бейтула бей отнапред беше намислил лъстивите думи, с които да го възхвали, но потурнакът го прие пренебрежително и набързо, та нямаше време за приказки. М. Марчевски, П, 38. Киней предложил на римляните дарове, но те ги не приели; затуй, хитрите, лъстивите негови речи, прелъстили някой си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 296.
4. Угоднически, подмазвачески. Ние бяхме посрещнати от Нег и Броб, нашите домакини с дълбок поклон и с неочаквано лъстиви усмивки. Ем. Манов, ПУ, 108. Те тутакси събират накуп пушките си, като се надпреварват да говорят с дразнещи ухото лъстиви интонации: — Ние нямаме нищо общо с полицията... Ние сме друга служба. Др. Асенов, ТКНП, 174. От колкото дотука изложихме накратко, мислим, че показахме доста жалостните последствия на лукавството, на преструвката, на лъстивите и измамливи начини, както и преимуществата на красотите, на срамежливостта и на истината. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 54.
5. Неточен, лъжлив. Тя се боеше от лъстивия шум на света. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. Уните ся покоревали на един цар, .. Марцелин напротив пише, че немали никоя царска власт отгоре си, но че били управляеми мятежно от различни поглавари: .. Сравни това с Присковите описания и с веществената истина, че уните имали всякога царие, .., и ще познаеш колко лъстиви са въобще Марцелиновите за них описания. БКн, 1859, кн. 1, 145.
6. Лукав, хитър, измамен, коварен. Ипсиланти, лъстив, както въобще всичките гръцки велможи, не отговаря определено нито да, нито не. Ст. Ботьов, Κ (превод), 161. Страшни години в борби титанически — / ето го нашият лавров венец! / Братя, не вярвайте химна, лъстивия:/ „Вий победихте! Това да се знай!“ Хр. Радевски, Худ. С I (превод), 493.
7. В който има плътско желание; прелъстителен, сластен, еротичен. Изгледа я с нахален, лъстив поглед. Жената беше още млада и хубава. М. Грубешлиева, ПП, 176. Младият игумен със зелени, женствени очи, пълни с лъстиви пламъци, .., застанал между дяконите, благославяше. Ем. Станев, ИК III и IV, 513-514. Той щеше да изпита снизходително съчувствие към Фани, ако внезапно не му бе дошло на ум, че слабостта ѝ бе насочена към един нищожен, презрян селянин. Към това се присъедини изведнъж и досадата от вълнението, което бе изпитал при лъстивото докосване на ръката ѝ. Д. Димов, ОД, 305. Да узная, че лети напред / и че днес не се огъва ниско / този, който тежък пистолет / в тежка длан през битките е стискал. / Че е глух за ласкави слова, / че е сляп пред погледи лъстиви / u с безстрастно сведена глава / в топъл кабинет не си почива. Л. Стефанова, СКО, 10.